Текст песни БТР - Елмаз и стъкло
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота
аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя,
за да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца
И ето и аз съм тук в рубинената кула
Превърнат съм напук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.
Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя,
за да я видя аз.
Припев:
Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
и навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.
О чём эта песня
Это баллада о безответной любви, описанной как добровольное остекленение: герой ночами стоит на холме у рубиновой башни, и ему довольно одного силуэта за высоким стеклом, чтобы снова прийти смотреть. Настроение — тихая, почти сказочная обречённость: жестокая красавица взглядом превращает людей в вещи, и герой сам оказывается в её башне «кристальным зеркалом», «беспрекословным стеклом» — существом, которому оставлена лишь функция отражать чужой блеск. Весь текст держится на оптической метафоре алмаза и стекла: она — драгоценный камень, он — прозрачная поверхность, и трагедия в том, что смотреть и отражать здесь можно, а быть увиденным — нет. Припев сводит это к простой жалобе сердца, живущего «как птица без крыльев», а настойчивое «достаточно было» подчёркивает, как мало ей нужно и как много он отдаёт.
Комментарии